сряда, май 31, 2006

човек.




Капка мляко във вир от смола.
Блестящи парченца от гъдел
танцуват в очи,
забиват си острите ръбчета гордост
дълбоко.
после се спускат надолу,
тъй бавно,
със дразнещ гъдел достигат сърцето,
където
прегръщат безмерното ехо.

Posted by Unknown @ 15:01